Принудително изпълнение по реда на ГПК за събиране на вземания за местни данъци и такси

Прерогативите на частните съдебни изпълнители да събират публични парични вземания се основават на чл. 2, ал. 2 и 3 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, чл. 9б от ЗМДТ (относно общински данъци и такси) и чл. 163, ал. 3 от ДОПК (относно други публични задължения).

Органите, които са оправомощени да възлагат събиране на публични вземания, са органите, които имат правомощията да установяват тези вземания. Относно местните данъци и такси компетентността на органите и съответната процедура е уредена в чл. 4 от Закона за местните данъци и такси с препращане към уредбата на ДОПК (за публичните изпълнители), съответно по реда на ГПК (за съдебните изпълнители).

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че на общо основание ЧСИ могат да събират частни притезания на държавата и общините (аргумент от чл. 163, ал. 2 ДОПК) по реда на ГПК.

Формата за възлагане не е изрично регламентирана в закона. С оглед яснота в отношенията „възложител-изпълнител“ възлагането за събиране може да става с възлагателно писмо и/или договор за възлагане. При всички случаи изпълнението на всяко едно конкретно притезание може да започне след представянето на молба (или искане) за изпълнение и съответното изпълнително основание (писмен документ, установяващ вземането), документ за удостоверяване на дължимото връчване, както и документ за внесена такса съгласно ТТРЗЧСИ. Тази окомплектовка към момента е утвърдена в практиката. Приемането на възлагането от страна на ЧСИ може да стане и с конклудентни действия – като се образува изпълнително производство. От практична гледна точка е препоръчително възлагането да става с писмено искане за образуване на всяко едно отделно изпълнително производство, като изрично се посочи основанието за образуване на принудително изпълнение и основанието за възлагане.

Предпоставка за изпълнение на публичното общинско вземане е осъществяването на установителното производство по издаване на акта, с който съответното вземане е установено, като това производство е приключило с влязъл в сила акт. В резултат на установителните производства се създават няколко вида актове за установяване на публично общинско вземане. Това са: декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци (чл. 17 и чл. 61р от ЗМДТ); „коригиращи” актове по чл. 106 и 107 от ДОПК; ревизионен акт; акт за установяване на публично общинско вземане за такси, издаден по реда на АПК (при действието на старата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ). Посочените актове представляват изпълнителни основания по смисъла на чл. 209 от ДОПК. Същите, предвид разпоредбата на чл. 165 от ДОПК, са изпълнителни основания не само по ДОПК, но и по ГПК. Изпълнителни основания по смисъл на чл. 209, ал.1, т.5 вр. чл. 162, ал.т.7 ДОПК са и влезите в сила наказателни постановления на компетентните общински органи.

Предвид разпоредбите на чл. 426 ГПК, както и на чл. 2 и чл. 19 от ЗЧСИ, за провеждане на изпълнително производство за публични общински вземания от ЧСИ не е необходим изпълнителен лист.

В производството пред съдебния изпълнител общината следва да подаде молба за изпълнение на публични общински задължения за МДТ, като поиска от съдебния изпълнител да проучи имуществото на длъжника, и посочи начина на изпълнение. В практически план е препоръчително с молбата за образуване да се извърши формално възлагане на тези правомощия на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Молбата следва да е окомплектована от изпълнителното основание и доказателства, удостоверяващи връчването му, респективно влизането му в сила, както и наличието и връчването на покана по чл. 182 от ДОПК.